Ресурси
Политическата несигурност спъва България по пътя към Индустрия 4.0
Владимир Филипов, изпълнителен директор на NearSoft, 21.10.2022
Обобщение
Когато правиш нещо иновативно, държавата трябва да участва по някакъв начин. В момента изборът на една иновативна фирма у нас е да вземе рисков капитал или да кандидатства по някоя европейска програма. Липсват български програми за дигитализация. Това заяви Владимир Филипов, изпълнителен директор на NearSoft, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Гостът направи коментара си в контекста на пътя на България към Индустрия 4.0. Той отбеляза, че у нас се очакват възможностите от Плана за възстановяване и устойчивост, но за това е необходимо да се изготвят проекти, с които да се кандидатства в Европейската комисия – процесът не е лесен и е необходима политическа стабилност.
„Това създава много голяма несигурност, а несигурността е най-голямата опасност за един бизнес“.
Според Филипов мантрата, че „сме много добре с компютрите“ не е напълно вярна. „Компютърните технологии са само средство. Те вървят с образование за управление, за мениджмънт – да знаеш как да ги използваш по най-добрия начин. При нас липсва точно тази част“, посочи той.
„Добре сме компютъризирани, но не сме дигитализирани. Ние не можем да мислим с новите средства какво ново да направим“.
По думите на госта у нас има много хора, които са заети в софтуерната индустрия, но 80-процентен дял от тях се занимават с аутсорсинг. „Знанията как да се използва технологията, програмата, добавената стойност са другаде“, добави той.
Експертът изрази мнение, че има необходимост от подобряване на образованието в страната.
„Образованието ни е в трагично състояние. Хората, които излизат, не са готови за предизвикателствата, които ги очакват в реалния свят… Говорим основно за висшето образование… за съжаление то се намира в много тежко състояние“.
Процесът трябва да бъде централизиран и поне да е контролиран от държавата, стана ясно още от разговора. „Както при всяка друга голяма трансформация, имаме нужда от помощта на политиците и разбирането за дълбоките трансформации, които се случват“, изтъкна Филипов.
По отношение на тезата, че Индустрия 4.0 ще задълбочи неравенствата, взимайки само най-големите таланти, гостът посочи, че просто е необходимо хората да се обучат за новите умения, които ще са им нужни – казус, който отново изисква разбиране от политиците.
„Технологията не може да се спре, тя е като физическите закони – тя се развива. Въпросът е дали обществото е готово, защото обществата, които не са готови, плащат много висока цена“.
Гостът коментира и индустриалната революция на фона на сложната геополитическа обстановка. Има ли връзка между трансформацията и войната в Украйна и каква е тя – вижте във видеото.
България вече губи от липсата на стратегия за Индустрия 4.0
Владимир Филипов, управител на NearSoft, В развитие, 08.03.2021
Обобщение
България е може би единствената страна в Европейския съюз, която няма стратегия за Индустрия 4.0. Нашите политици все още са назад във времето и разговорите, които се водят, остават извън контекста. Това заяви Владимир Филипов, управител на NearSoft, в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.
“Индустрия 4.0 ще рефлектира във всички области на обществото – образование, трудов пазар, икономика”, отбеляза Филипов.
“Дигиталиязацията вече не е това, което разбирахме едно време. Тя е за свързване на самите процеси, което липсва. Започваме да плащаме цена за това, че изостанахме”.
По неговите думи трудната координация между различните единици по време на пандемията показа, че “милиарди са изхарчени за електронна система в здравеопазването, а всъщност не сме подготвени”.
“Все пак говорим за индустриална революция. Предишни индустриални революции промениха изцяло света… ако не сме готови, ще бъдем от губещата страна”.
Филипов обясни, че загубите за страната ни ще значат тя да остане на най-ниското стъпало в процеса по създаване на стойност. Той отбеляза, че в процеса по съкращаване на веригите на доставка, от който България иска да се възползва, е необходимо тя да е технологично по-добра от даден производител, за да се пренасочат дейности към нея.
“Дейностите с най-висока добавена стойност ще обхванат целия процес на създаване, на иновативност, на измисляне на нови продукти. Визионерите – тези, които създават нови неща, са тези, които ще бъдат успешни”.
“Иновативността ще е в основата на новата икономика”, каза още Филипов.
Бизнесът трябва да се подготви за живота след кризата
Владимир Филипов, управител на NearSoft, В развитие, 12.03.2020
Високите технологии са ключови при борбата с коронавируса
Владимир Филипов, управител на NearSoft, В развитие, 12.03.2020
Обобщение
Кризисният щаб за борба с коронавируса постоянно говори как трябва да се ушият униформи и да се намерят маски. Но никой не гледа какво би трябвало да се направи с дигиталните технологии, за да се ограничи разпространението на вируса. Това каза Владимир Филипов, управител на NearSoft, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Той коментира, че в Китай са използвани дронове и устройства за лицево разпознаване.
„Така се приканваха хората да се прибират в къщите си. Говорим за високотехнологични похвати, които се използваха директно след появата на проблемите в Ухан. По този начин властите наблюдаваха и контролираха използването на маски“.
Филипов смята, че Европа изостава сериозно в това отношение.
Гостът заяви, че информационното поле е един от важните аспекти за справяне с кризата.
„Много по-бързо се създаде истерия, която преди 20-30 години не би настъпила по този начин. От друга страна, информацията много бързо започна да се обменя между различните страни“.
Според него в Италия не отдадоха голяма тежест на постигнатото в Китай.
„Вместо да се поучим от добрите практики в Китай и как се използват високите технологии там срещу заразата, си казахме, че не е толкова страшно. Вирусът не е толкова опасен, но проблемът е, че той много бързо се разпространява“.
Той отбеляза, че информационните технологии дават възможността да се работи от вкъщи.
„Това е предимството на умните фирми, които са дигитализирали процесите си. На тях е много по-лесно да се адаптират към тези нови условия, защото го правят с инструменти от дигиталната ера“.
Индустрия 4.0 ще промени изцяло начина, по който живеем
Владимир Филипов, управител на „NearSoft“, В развитие, 09.12.2019
Обобщение
Стандартите и стратегиите за внедряване на Индустрия 4.0 в Европа, и в частност в България вече не се разглеждат като кампанийни. Има разбиране, че тази революция може да промени изцяло начина, по който живеем и нещата, които правим. Тази година има чуваемост от страна на администрацията, министерствата и университетите към частния бизнес. Имат желание да се научат, за да се работи съвместно, което е изключително важно и необходимо за една такава трансформация. Това казаВладимир Филипов, управител на „NearSoft“, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„В днешно време е изключително важно колко бързо се реагира на промените в околния свят. Навлизането на Twitter изведнъж промени начина на правене на политика“, допълни той.
Гостът обясни, че индустриалните революции винаги предизвикват политически промени.
„Конкуренцията е много жестока в момента. Китай се оказа водеща сила в изкуствения интелект и не случайно САЩ се уплашиха и започнаха търговска война“
Филипов разказа за подготовката на следващия бюджетен период в Европа.
„Във всички управляващи органи водещите фигури са от Западна Европа, а от Източна Европа няма нито един представител. Българският еврокомисар Мария Габриел изяви желание да промени този дисбаланс.“
Според него Европейският съюз правилно е избрал дигитализацията като основен приоритет за развитието през следващите години.
„Въпросът е дали България е готова да се включи? Проблемът е в намирането на квалифицирани хора“, заяви още Владимир Филипов.
Той обясни, че всеки месец из страната се провеждат събития, свързани с Индустрия 4.0, но по-голямата част от лекторите са чужденци, които представят своето виждане за индустриалната революция.
„В България би трябвало да имаме собствена политика за начина на въвеждане на дигитализацията.“
Създаването на самотренираща се система с първични данни е трудно и скъпо
Владимир Филипов, управител на NearSoft, Бизнес старт, 11.03.2019
Обобщение
Близо половината стартъпи за изкуствен интелект не използват технологията, сочи изследване, публикувано в доклад. „Много е трудно и скъпо да се събере първична информация, с която изкуственият интелект да се тренира, за да може да открива определени модели. Затова и много стартъпи слагат човек, който претендира, че е изкуствен интелект, за да могат да постигнат някакви резултати, като се надяват да съберат достатъчно капитали, за да могат да платят след това за такива изследвания, да съберат първични данни и за изработването на съответния алгоритъм“. Това каза в коментара за данните от изследването по темата Владимир Филипов, управител на NearSoft, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„Не е нещо ново. През 90-те години бяха много популярни невронните мрежи, които са вид изкуствен интелект и в един момент всички финансови списания бяха пълни с предложения за системи за невронни мрежи, които ще могат да предрекат какъв е курсът на съответната акция. Аз лично съм правил софтуер в Швеция през 1997 г., на основата на данни от 20 години за развитието на шведската борса, за да се предвидят в следващите 5 и 10 дни какво ще е движението на курса“, каза Филипов.
За конкретния случай той посочи, че технологията не е била достатъчно зряла и резултатите са дали познаваемост в рамките на 60 – 70%.
„Имаме технически и фундаментални анализи, в един момент човек се подвежда да вярва на техническите анализи, прави грешки, които там струват скъпо. Това стана и през 2000г., когато изгърмя балонът с интернет“.
След това, по думите на госта, не се е чувало нищо в период от 10 години, а после натрупването на информация е довело до изкуствения интелект, което спомага за разпознаване на езика днес, прави преводи. Не трябва да се отрича изкуственият интелект, той се развива, но са необходими дълбоки познания за да бъде оценен.
„Създаването на една самотренираща се система е много трудно. Според изследване 80% от проектите, свързани с изкуствен интелект и които са най-вече в астрономията и в биохимията, са с грешни резултати. Това се дължи на не добре подбрани първични данни, с които е бил трениран изкуственият интелект. Когато в този модел се включат други първични данни, той генерира съвсем други решения“, уточни Филипов.
Филипов смята, че по отношение на дигиталните иновационни хъбове България изостава, а на административно ниво положението е много зле. А самият бизнес трябва да влага повече инвестиции в дигитализация на процесите.
„Бизнесът в България е много неподготвен за дигиталната епоха, в която живеем в момента. Затова са и тези притеснения при всяка една такава промяна, която е абсолютно нормална. В днешно време всичко е свързано, защо не и фискалното устройство да е свързано. Не смятам, че тук проблемът е толкова в държавата, колкото в самия бизнес“, е становището на госта по темата за промените в Наредбата за отчитане и регистриране на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, които предизвикаха сериозно напрежение.
България трябва да създаде политика за Индустрия 4.0
Владимир Филипов, управител на NearSoft, Бизнес старт, 23.01.2019
Обобщение
Европейският съюз (ЕС) има голям шанс да навакса с развитието на технологиите, поставен е добре в контекста на Индустрия 4.0. Това заяви Владимир Филипов, управител на NearSoft, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„Отпреди 2 години има политики на ЕС, които са точно за подготовката за Индустрия 4.0, като т.нар. Digital inovation hubs. България не е включена. За целта трябва да създадем политика за Индустрия 4.0. Засега ни липсва административен капацитет и мениджърска политика, съобразена с иновациите в производствения процес. Много предприятия в България обаче се развиват добре. Някои от тях са в региона на Пловдив.
Подкрепям идеята за формиране на център за четвъртата индустриална революции в ЕС, координиращ политиката в това отношение, посочи Филипов. „Не знам дали ще се създаде точно център. В Азия например отделни фирми се развиват в тази посока“, поясни той.
Световните събития като Брекзит, протекционизма в Америка и други са последствие от Индустрия 4.0, бе категоричен гостът.
Индустрия 4.0 навлезе първо в развитите държави, спомена още управителят на NearSoft. Така се елиминира ефектът с евтината работна ръка и тази тенденция ще се задълбочи, добави той.
Индустрия 5.0: Човекът и изкуственият интелект
Промените наближават и все повече повдигат въпроси за мястото на човешкия фактор на фона на масовата дигитализация и развитието на изкуствения интелект. 19.10.2018
Обобщение
Индустрия 4.0 вече е факт, нуждата от дигитализация също, както и многото усилия, насочени в тази насока.
Разговорите за изкуствения интелект, развитието му, доколко ще бъде в помощ на хората и доколко ще ги замени изцяло, са все по-чести.
По време на годишната конференция на Bloomberg TV Bulgaria The Next Big Thing всички тези теми попаднаха под прожекторите.
Роб Мейчин, главен оперативен директор на Endava, и Владимир Филипов, управител на Nearsoft, участваха в дискусията, като дадоха две интересни и различни гледни точки за бъдещето и дигитализацията, достигайки дори до идеите какво би представлявала Индустрия 5.0.
Според Мейчин развитието на изкуствения интелект ще бъде толкова стремглаво, че ще доведе до съществени промени, като преместване на производството от местно към изцяло глобално и ще премахне нуждата от работна ръка.
Оперативният директор на Endava смята, че изкуственият интелект ще остави без работа “огромна маса от хора”, поставяйки я пред избор какво да е заниманието ѝ.
Мнението на Владимир Филипов е коренно различно. Той посочи, че твърдения е имало още през миналия век, че всички процеси на борсата например ще са базирани на изкуствения интелект до 2004 г., но и към днешна дата само част от тях са.
Според него обещанията и плановете за технологичното развитие са далеч по-големи от тези, които реално ще станат факт в близките години.
Образованието обаче трябва да се промени още сега, смята Филипов.
“Човешката креативност винаги ще бъде фактор, но все пак ние трябва да се променим спрямо всички иновации. Образованието към момента не го прави адекватно. Не само това у нас, а и европейското. То не е подходящо дори за вече създалите се нужди и трябва да се насочим именно натам”.
Събитията на Индустрия 4.0 показват нуждата на българския бизнес от дигитализиране
Владимир Филипов, основател и изпълнителен директор на NearSoft, В развитие, 15.10.2018
Обобщение
Индустрията 4.0 е вече промяна на модела на мислене.Наблюдава се еволюция в събитията, все повече хора вече се интересуват и разбират от Индустрията 4.0, както и български фирми, които имат продукти в тази индустрия. Те са не само в София, много такива вече се организират и в Пловдив. Българският бизнес вече чувства нуждата от дигитализиране на бизнеса. Това коментираВладимир Филипов, основател и изпълнителен директор на Nea Soft, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Вече има и финансова причина за навлизането на Индустрията 4.0, финансовото измерение при покупката на нов автомобил например ще спести по 10 – 15 хил. лв. на едно семейство. Ръстът на технологическата индустрия става независимо от политиката, но всяка държава има политика на Индустрия 4.0, а България няма. Държавата очевидно не разбира за какво става въпрос – това е една техническа революция която ще промени живота на всички“.
Големият проблем в България не е толкова в закупуване на софтуер или система, а как да се използват – как да се промени бизнес моделът така, че да се използват новите технологии, каза още Филипов.
„Много е лесно да си купиш един телефон, за това не ти трябва образование, но когато си купуваш голяма система, тогава мнозина не могат да разберет какви са ползите – не е само да се купи техниката, а да се промени начинът на мислене, на използване на техниката, за да се направи нова организационна структура трябва да е ясно каква е сегашната, а много от предприятията не си ги знаят ,те са неформални и това им пречи да се дигитализират“.
България далеч не е подготвена за Индустрия 4.0
Владимир Филипов, основател на NearSoft Europe, Светът е бизнес, 05.02.2018
Обобщение
Индустрия 4.0 ще революционализира цялото общество. Ще има ефект върху икономиката, върху образованието, върху социалната политика, върху самата политика.
Това посочи пред Ивайло Лаков в „Светът е бизнес“ основателят на компанията NearSoft Europe Владимир Филипов.
„Ако си припомним предишните револцюции – Индустриалната поставя Великобритания в позицията на световен лидер, премества човека от селото в града, втората, свързана с електрификацията и т.н. поставя САЩ като световен лидер, а и косвено става причината за революцията в Русия. Третата такава се осъществява през 70-те години на XX в., когато в производството влизат компютрите и роботите. Тогава водещи индустриални държави стават Германия и Япония. Това пък доведе до падането на СССР“
Индустрия 4.0, смята Филипов, ще има много голям „импакт“ върху всички сфери на обществения живот.
„Какъв точно ще бъде той, не мога да кажа, но трябва да сме готови за него“, категоричен е той.
България и Румъния са е единствените държави в ЕС, които нямат политика в таз сфера, изтъкна гостът в студиото.
Какво трябва да се предприеме, за да сме готови за предстоящите коренни промени в глобален мащаб?
Как ще се отразят те върху хората?
Какви промени ще донесе Индустрия 4.0
Владимир Филипов, NearSoft, В развитие, 23.11.2017
Обобщение
Индустрия 4.0 е революция, която ще промени изцяло начина, по който работим, произвеждаме и се придвижваме. Това казаоснователят на NearSoft Владимир Филипов в ефира на предаването „Бизнес среща“ с водещ Таня Кръстева.
„Говорим за смарт материали, които носят в себе си информация от къде и как са били произведени, каква ще е следващата стъпка, какво може да се направи от тях“.
По думите му следват интелигентни машини, които в зависимост от това какъв материал е дошъл пред тях, взема решение как да го произведе и какво да направи от него.
„Ще видим много повече автономни средства, които ще придвижват един материал от едно място на друго без намесата на човек -това вече го има в доста предприятия“.
Той добави, че ще има огромно наличие на нови сензори, които са свързани с интернет на нещата, които ще генерират данни, които ще трябва да се обработват някъде.
„Говорим за big data, която ще се генерира в дадено предприятие. Тя обаче трябва да се категоризира и да се анализира. Затова има вече стандарти, които са изградени“.
Филипов обясни и какво е RAMI 4.0 – международен стандарт, който казва как точно да се категоризира тази информация.
„Тези, които са закъснели със дигитализация на бизнеса си, възможно най-бързо трябва да го дигитализират“.
Според него много от фирмите в България са на много основно ниво на дигитализация.
„Имат примерно ERP или счетоводен софтуер и смятат, че това им е достатъчно, а то не е. За да можеш да вържеш всички неща, трябва да имаш тези дигитални потоци, които да дигитализират всички отношения в твоята фирма“.
Индустрия 4.0 - политика или технологии
Владимир Филипов, управител на Nearsoft, Бизнес среща, 18.04.2017
Обобщение
Индустрия 4.0 е както възможност, така и риск за България. Това коментира управителят на Nearsoft Владимир Филипов в ефира на „В развитие“ с Делян Петришки.
По думите му когато се постигнат т.нар. киберфизически системи, производството ще стане толкова ефективно, че вече няма да има смисъл от аутсорсинг услугите. В същото време в България голяма част от индустрията работи за външния пазар, което ще доведе до съответните проблеми за българските производители, обясни Филипов.
„България трябва да се подготви за времето след аутсорсинга, т.е. тя трябва да започне да развива някаква индустрия“, коментира той. За да бъде осъществен по-плавен преход и събраните знания да бъдат използвани в позитивна посока, страната ни трябва да се съсредоточи от износ на услуги към износ на софтуерни продукти, допълни експертът.
THE NEXT BIG THING: Нивото на изкуствен интелект е рудиментарно
Виктор Андонов, ръководител на развойния център DEVEXPERTS; Димитър Костов, директор развойна дейност VMWARE Bulgaria; Владимир Филипов, основател на NEARSOFT
Обобщение
Нивото на изкуствен интелект е рудиментарно. Когато разговаряте или обменяте мисли в текстов вид, не трябва да забелязвате машината. Трудно е да се достигне до това ниво. Има тясно специализирани случаи – игра на шах, където може да се наподоби човешко поведение. Ние сме още на ниво, в което частично може да се подобри операция или повтаряща се скучна дейност, но не и когато наши началници ще станат машините. Имаме тенденция за предоверяване на данни, дадени от компютър или автоматизирана система, коментира Виктор Андонов, ръководител на развойния център DEVEXPERTS.
Изкуственият интелект е специализиран, но му липсва началната фаза, т.е. как да започне да се чи в нова ситуация при взимането на сложни решения и справянето с различна, непозната обстановка, добавя Димитър Костов, директор развойна дейност VMWARE Bulgaria.
Всяка индустриална революция води до губещи и печеливши и до дисбаланс. В един момент едни ще бъдат много производителни, другите няма да могат да наваксат. Важното е да знаем къде и как да търсим и как да се пресъздават новите модели на мислене. Технологиите са просто способ, пояснява Владимир Филипов, основател на NEARSOFT.